Царство или Президентска Република

Скъпи приятелю-поданико,

Днес, разхождайки се из нашата столица, ми дойде усещането да напиша няколко реда по казуса нова конституция.
Тези, които следят блога ми, знаят, че пиша на база на личностите, които познавам и личните ми контакти с тях. Та и днешната тема ще бъде представена по същия начин.

Защо Царство? В моите представи за царството е залегнало следното... За да бъде човек цар, е необходимо да брани територията и поданиците, които живеят на нея. Да е готов всеки един момент да умре за нея. Да не се страхува от раните, които получава, да ги преглъща и да се ражда отново. Да е готов във всеки един момент да бъде предаден от някого. Да не го е страх да излезе на бойното поле, независимо колко пъти е бил раняван и също така да знае, че може и да му е за последно. Да не се крие зад този или онзи - без значение кой. Също така е необходимо да има царица, която да отговаря на същите критерии. И сега най-важното: да има фигури, които да отговарят на тези критерии. Тъй като познавам доста хора в милата ни татковина, а в последните 20 години се нагледах на какво ли не, за тези роли най-добре ми пасват Алексей Петров и жената, която е до него в момента - по моя информация... Имал съм възможността да се запозная и да контактувам и с двамата.
Въобще не ме интересува, кой какво мисли и кой какво ще каже.

Защо президентска република? В моите представи за президентска република е залегнало следното... За да бъде човек президент, е необходимо да бъде малко по-гъвкав. Да е готов да се договори с всеки и с никого. Да е готов да бъде надхитрен и да надхитри този срещу него.
Да знае кой да пусне в игра и кой да оттегли, без да му пука много-много. След като искаш да играеш на терена, трябва да си готав да излезеш и да влезеш на терена по всяко време. Също така е необходимо да има придружаваща го дама, която да отговоря на същите критерии. Пак се връщам към милата ни татковина и последните 20 години и за тези роли най-добре ми пасват Бойко Борисов и дамата, която е до него в момента - по моя информация. Имал съм възможност да се запозная и с двамата, но не съм контактувал с тях.
Въобще не ме интересува, кой какво мисли и кой какво ще каже.

Защо не Кралство? В мойте мисли за кралство все ми идва едно сравнение от българския език: "Някой е Крал и някой е крал - това все ми мирише, че някой е откраднал нещо и е станал Крал."
И изобщо не съм фен на нещата с "К" - комунизъм, капитализъм и тем подобни.
Демек, не желая да живея в комунистическо-капиталистическа демокрация или в капиталистично-комунистическа демокрация и Иван Костов да ми е примиер. Все ми мирише, че някой, нещо е откраднал.
Та от личен опит по времето на Иван Костов - мен един път ме изнудиха и ми взеха една сума, която средностатистическия българин не е сънувал, а и тези, дето минават за богати, ще се озъбят... И втори път се опитаха да ме измамят с малко по-малка сума, но не им мина номера, аз лично си прибрах парите, а кой плати сметката, въобще не ми пука.
Та като се видях с негово кралско величие Иван Костов, той ми каза, че нищо не знае и че той не отговаря за тези неща. Можело да направим очна ставка, ако аз и тези, за които говоря, се съгласяли. Благодарих му, след което се опитах по мой си начин да му обясня, че оттук натък ще има да си чака на завоя. Мина време и към настоящия момент имам чувство, че е вденал някои неща, но не е лесно да се промениш и да станеш човек. От сърце му желая успех в това начинание.

Що се отнася до управление, през моя цял живот съм се занимавал с това. Така се получи, в онези години нямаше кой да те вземе на работа и да ти даде заплат. Тогава всички ги съкращаваха или уволняваха, а предприятията ги затваряха. Или казано с други думи, подготвяли са ги за масова и касова преватизация.
А моята кръв кипeше и не можех и да си представя, че някой ще ми дава заплата. Така че се наложи от много млад да давам заплати. Което ме научи, че няма как да успея, ако във всеки един момент не знам къде са моите служители и какво правят. Какво остава да ме крадат или да изнудват някой друг без мое знание... Това за мен означава, че или не знам какво се случва или се правя, че не виждам. Но със сигурност ми показва, че тук не е моето място. Такива казуси с тях съм нямал. На един по-късен етап осъзнах, че когато участвам в игра, която не съм създал аз, а тя има правила или ги спазвам, ако желая да спечеля и победя, или излизъм от играта.
Избрах съвсем съзнателно да изляза, а също така го направих с достойнство.
Човек, ако е човек, е необходимо да знае дали да участва в нещо или да не участва, също така да знае кога да влезе да участва и кога да се оттегли.
Оказа се обаче, че на територията България има какво ли не, но липсват човеци.

Лично за мен няма значение дали ще живея в царството на Алексей Петров или в президентската ребуплика на Бойко Борисов, защото зная, че с който и от двамата да си стисна ръката, ще има кой да носи отговорност. Но не желая да живея в комунистическо-капиталистическо кралстово и такива като Андрей Райчев да ми дават акъл как де живея и кого да обичам.

Всъщност, на другаря Райчев само мога да му кажа, че ако наистина е такъв, за какъвто се представя, му е дошло времето да излезе, в която си пожелае медиа и да каже: "Скъпи кукловоди, тъй като аз през тези 20 години наблюдавам целия преход, смятам, че му е дошло времето да излезете на театралната сцена България заедно с вашите синджири роби и да ни обясните как за двадесет години станахте милионери и милиардери, като ви знам какви цървули бяхте."

На този народ вече тотално му е все тая кой идиот какъв иска да бъде, само на идиотите все още не им е ясно това. И най-добрия начин да го научат е да направят референдум.
Скъпи идиоти идва времето на референдумите, а не на преходите и реформите.

Скъпи приятелю-поданико, сега когато ще настъпи времето на референдумите, остава ние само да се научим да гласуваме осъзнато. Няма нужда въобще да ги съдим идиотите, даже и съдилища не са ни нужни - тях някой друг вече ги е осъдил и то им е достатъчно.
Накрая само да споделя, че през цялото това време съм работил с милионни, но така и не станах милионер. Пък и на кой ли му пука за това...