петък, 5 ноември 2010 г.

Перфектните Измамници

Скъпи приятелю - поданико, гражданино, другарю и разбира се мирянино.
Темата днес ще бъде за политиците, техните партии и техните акционери - наречени избиратели, и също така за поповете, техните религии и техните акционери - наречени миряни.

Или нещо като тука има - тука нема. Ако не знаеш какво е това - това е една игра, която се играе основно в района на Кирковския пазар, Централна гара и покрай някои спирки и подлези из София.
На подобни места се играе и на територията на цялата страна. Характерното за тази игра е, че печелят само поставени лица, обикновено едно или две, всички останали, които участват, губят. В момента на разкритие на измамата участниците хукват на различни посоки. Разбира се, те предварително са опознали района, който не случайно е избран. Много важно условие е да е удобен за бързо изнасяне и отърване от евентуални преследвачи. Ако случайно някой от участниците бъде заловен, той е категоричен, че не познава никого и че съвсем случайно е бил там. Като го попитат, защо е бягал, той отговаря: " Чух, че някой извика, бягайте, полиция, и аз се паникъосах и хукнах, това е и аз не знам какво се случи."
В действителност това е и задачата на един от участниците - усети ли, че става напечено, подава гореописания сигнал, след което те хукват и се събират на определено от тях място, ако всичко е ок.                                                                                                                                                                            
Ще подходя по малко по-различен начин. Вместо тука има - тука нема ще ви предложа да откриете приликите и разликите в по-долу предложения текст, имаше и продължава да има такива рубрики по вестниците и списанията...

Започвам!
Събира се малка група от хора, всичко е случайно, разбира се, всичко е в името на доброто и в името на хората. Но тази малка група от хора никога не споделя нищо с никого от участниците оттук насетне. След което се събира по-голям кръг от хора, още малко по-голям и се почва едно търчане из цялата страна. Разбира се, важно е да намерим най-добрите, най-кадърните, а бе изобщо, най-, най-, най-... И аз незнам какво най...


Та като съберем тези най, сме готови да учредим партията и разбира се, я учредяваме. И започваме от тези най да търсим най за съответния регион, разбира се, демократично. При малко по-голяма наблюдателност, може да се разбере, че този най за всеки един регион отдавна вече е там и очаква само да бъде открит, защото някой предварително му е наредил или го е насочил да се запише там и да очаква неговото избиране за най.
Няма как да не бъде избран този най, ако се случи случайно да не се получи правилната композиция, не е болка за умиране, остава за малко по късен етап, няма сега да слагаме прът в колелото, я. Всъщност даже понякога може и да се избере някой, на който не е било наредено или не е бил насочен, но в действителност да става, така че, няма голям проблем, той така или иначе няма да получава информацията. Стиковаме нещата и се подготвяме за най-важното, изборите, няма значение точно за кои, тъй като и за там отдавна са избрани най.

Идва и най-сублимният момент, избирателните листи, процесът е строго демократичен, отдавна вече са избрани най, но разбира се, е необходимо да ги впишем в листите.
Тук вече постановката е вижте сега, тези, които ще влязат в парламента, трябва да са професионалисти, да могат да контактуват и говорят пред хора, а бе да са най, ние тук направихме много неща, ама това вече не го можем. Нещо като те имат гъонсура, а ние нямаме, ние имаме само сура. Както и да е, постига се съгласие и по тази тема, нали всичко е в името на хората, а и за тяхно добро, няма да се караме, я. Ако някой не е съгласен, има правото да си тръгне или да остане, нали е демокрация вече. Всеки има право на избор и мнение, ама то винаги си е за негова сметка.

Идва и денят Х, в който се определят временните земни богове. Аз съм си го кръстил малък кръг.
Кръгът на политиците и техните партии, защото неговите цикли могът да бъдат от няколко месечни до няколко годишни, в зависимост какви земни богове избираме и разбира се, за коя територия или географска ширина. Защото на определени територии и географски ширини тази цикличност е различна в зависимост от климата.

Тук засега ще приключа с малкия кръг и ще навляза в другия, който съм си нарекъл големият кръг.

Така наречения голям кръг на поповете и техните религии. В зависимост от географските ширини и територии, те носят различни наименования, няма да ги изброявам сега. Както и няма да описвам това, което описвах до сега за малкия кръг. В този кръг всичко отдавна е разиграно, ако има някакви размествания те са незначителни.
Казано с други думи, ако някога сте влизали в казино... Там има ротативки, едноръки бандити, блек-джак, зарове и други забавления. Разбира се, и рулетка с определени места и друг начин на залагане. Тези от големия кръг отдавна са се наредили около рулетката и нямат и никакво намерение да стават от нея.
Тук цикличността се измерва в стотици години и хилядолетия. Всъщност, те не са богове, те са само представители на всевишните, отговарящи за различни територии и географски ширини.
Народа на това му вика:" От стара коза яре."

Идва ред и на акционерите, те разбира се, са едни и същи както за дружествата, наречени партии с техните надзорни съвети, управителни съвети и разбира се най-важните изпълнителните директори, така и за дружествата наречени религии, с техните надзорни съвети, управителни съвети и изпълнителни директори.

За малко ще отскоча до бизнеса и тамошните акционери, нали всички сме акционери поне у тази държава. Не знам дали помните, но имаше некаква масова, а после и касова преватизация, та всичките станахме, некви акционери. Дадоха ни некви книжки и некви бонове и казаха, че ще ни викнат на некакви събрания. После обаче казаха, че немало толкова големи зали у нашенско, та по некакъв друг начин сме щели да изразим правото си на глас. Мен лично ме викнаха веднъж у некакъв офис и ми дадоха некакви 20 лева.
Та тука некаде аз лично изгубих интересо да ме лъжат. Какво е ставало и кво става сега, не ме и интересува.

Но същественият момент е, че ни дадоха некакви хартии и ни казаха, че сме некакви. Не, че има кой знае какво значение като си некакъв акционер. Гледате какво става у Демократичната и братска Америка, изгарят само акционерите. Другите стават милионери, пътуват, кой със самолет, кой с яхта, кораби и други знайни и незнайни превозни средства. А за собственост ме е срам и да говоря, то не са квартали, градове, острови, даже някои тръгнаха да си купуват декари по Луната и Марс, че били наблизко и нямало да им отнема много време да отскочат дотам и да се връщат да видят как я караме ние, простите земляни.
А тука Българското овчарско куче нема никакъв срам, дигна целата правителствена ескадрила да снима некакъв къмпинг около некакво изкуствено езеро. А после врътнаха некое и друго кръгче над обширната ни татковина и за това харчи парите на данъкоплатеца.

Връщам се към "открийте разликите и приликите". Не знам дали сте схванали вече, но ще допоясня.
В случая с бизнеса има някакви хартийки, някакви книги и ако имаш късмет, можеш и да търсиш някаква отговорност.

В случая с партиите и религиите няма такива казуси, там имаш правото само да плащаш и да се молиш. Разликата се състои в това, че в единия случай плащаш и се молиш на земния бог. Дали той ще те чуе и ще ти отговори, е друг въпрос.
А следващия земен бог може да реши да му търси отговорност дотогава, докато му вземе всичките земни отговорности или както се договорят.

При тези, където са насядали около рулетката, е още по сложно. На тях също така имаш право само да се молиш и да плащаш, но те не носят отговорност дали всевишните богове ще те чуят и какво ще ти отговорят. Щото и те самите не контактуват с тях. Те са само техни представители или посланници.
Имат правото да си говорят каквото си искат, когато си искат и където си искат, а ти разбира се, си длъжен да си платиш и да се помолиш. А те, ако решат, може и в някой телевизионен сериал да се снимат, стига да им хареса някоя от героините.

Не знам, приятелю-поданико, какво разбра и какво ти казах, но всичко в крайна сметка си е за твоя сметка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар