Защо не ям месо

публикация първа

Скъпи приятелю,

Не ям месо, не защото

• обичам животните,
• съм вегетарианец или веган,
• или пък болен от някаква друга болест...

... а защото обичам себе си, но ми бяха нужни много години да го осъзная.

Също така е важно да се случи по естествен път, демек ненасилствено - нито от някой друг, нито от теб самия, както се получи при мен.
Защото когато си спрял месото по насилствен начин не ти остава нищо друго, освен да станеш гневен веган или военен веган, това са термини, които самите вегани използват за себе си, че даже се и гордеят с това. Но всъщност, за да убива и да яде човек месо, това означава, че в него има някаква скрита или по-точно неосъзната агресия. Когато спре да яде месо, тази агресия избива в нещо друго.
Това ще обясня в друга публикация, по мой си начин и с мой си думи, сега ще се върна към тази тема - защо не ям месо.

Принципно, аз не съм бил и голям месоядец.
Ще ви споделя как спрях да ям колбаси: В началото на деведесетте години учех в чужбина и пътувах често между България и страната в която учех. Така че, бях си в София за няколко дни. Понеже не пазарувах, ядях каквото "нашите" са купили. Та, седнал съм аз и ям някакви неща и кремвирши, а ние имахме куче, казваше се Рики. Та гледа ме Той, всеки който е имал куче, знае как те гледат, когато се храниш. Но ние не му давахме да яде, освен когато си му е времето за хранене.
Все пак аз реших да му дам кремвирш, подадох му едно парче, а той някак си го изпусна, което не беше характерно за него. След това го помириса, погледна ме в очите, обърна се и си тръгна.
Останах с отворена уста, та от тогава и не ям колбаси.
Така че, от този момент нататък, ако ядях месо, гледах да е хубаво и прясно - когато ядях, защото не беше много често.
По-интересното за мен беше, че аз основно имах желание да ям по време на постите, великденските и коледните, някак си все по това време ми се дояждаше. И винаги се намираше някой, който да ми дава акъл, че било пости и не се ядяло месо. Пък аз му казвах да си гледа работата, че ще ям каквото си искам и когато си искам... В един момент се усетих, че това е някакъв протест, свързан с религията. След като спрях да ям месо и минаха някоя и друга година, разбрах защо е бил този протест и че наистина е свързан с религията, но затова ще стане въпрос в други публикации на тема религия.

Та минаваха годините и една сутрин, преди изгрева на слънцето, се намерих на летището в Мумбай, Индия.
От една страна, много влажно и миризливо - от друга, невероятна екзотика...  Беше сутринта на 08 януари 2005 г.
Преди обяд бях в Пуна, друг град в Индия, където има един център за който бях тръгнал, но всъщност не знаех къде отивам. За този център се говорят какви ли не неща. Искам само да ви кажа, че всичко, каквото сте чули, или не сте чули за него, е вярно.
На другата сутрин, 09 януари 2005 г. се събудих и някак си отвътре ми дойде, че не желая повече да ям месо. А че не е естетично да се ядат трупове, е тема на друг разговор.

Към днешна дата мога само да кажа, че е необходимо всеки сам да осъзнае, дали желае да яде или да не яде месо, така както и аз самият не знам дали бих ял или не ял месо. Също така имаше един период през месец юни на 2008 г., когато за няколко дни ядох малко месо, разбрах защо ядох, научих, каквото научих, и знам, че към настоящия момент не желая да ям месо.