Скъпи приятелю,
Днес ще продължа темата - по мой си начин, с мои преживявания и думи, без никакви научни термини, логика и каквото и да е друго.
Ако тази тема представлява за теб интерес на едно по-задълбочено ниво, има много хора, към които можеш да се обърнеш...
... химици,
... физици,
... геодезисти,
... философи,
.... и други болни хора...
А аз съм само един обикновен човек!
Ще направя една аналогия с триадата Блато, Планинско езеро и Пресъхнало езеро.
Ще я използвам и в други публикации от различно естество, защото лично на мен ми дава възможност да изразя най-лесно това, което желая да обясня. Също така видях, че за хората е много лесно да възприемат какво им казвам, когато обяснявам за функционирането на човешкото тяло.
Започвам с блатото: Който не е виждал блато и не е седял край него, ако има желание, да намери някое и да поседи, гледайки навътре. При късмет може да види какво се случва вътре в самия него. Към настоящия момент по-голямата част от хората в света и основно в западния свят са в такова състояние.
Точно това е състоянието, до което се достига, благодарение на консумацията на месо. Има хора, които не могат да не ядат месо и такива, които така си мислят. Защото консумацията на месо е свързана с еволюцията на индивида, за която ще стане дума в специална публикация.
Всъщност яденето на месо зависи от нивото на съзнание, което индивида притежава.
Тъй като човешкият организъм с развитието на еволюцията става все по непригоден да усвоява месото, то започва да се наслагва като шлака в отделната клетка, което води до нейното замърсяване - идва и най-пагубното за нея и целия организъм, сменя се честотата на нейното трептене.
Казано с други думи, променя се трептенето както на отделната клетка, така и на целия организъм. Това е и първия етап на заблатяването, след което започва допълнителното замърсяване с какво ли не - храни, лекарства, алкохол и т.н.. На първо място, пак с месото, защото някога хората са яли изключително чисто месо в много малки количества за баланс. В настоящия момент голяма част от месото, което се предлага за консумация, първо е на възраст по-голяма, от тези, които го консумират, второ - пълно е с всякакви антибиотици и анаболи, пестициди и хебрициди и разбира се, за десерт, вече е с гмо разклонения.
До един момент отделната клетка и тялото издържат и след това се сриват. И започват циклите на най-различни болести. Също така се получава промяна и в емоционалните състояния на индивида, както и най-пагубното за него, започва да не отразява правилно реалността или заобикалящата го действителност.
Получава се натравяне на организма и в същото това време, зависимост от това натравяне.
И идва моментът в който много хора казват:" Ако не ям месо, не мога да се наям..."
Истината е, че заблатената територия има нужда от тази отрова, която се е получила вътре в организма или по-точно всякаквите микроорганизми, които създават блатото. Балансът е нарушен и красивото и чисто планинско езеро е започнало да се превръща в блато. Нарушава се екосредата на организма и всичко започва да умира постепенно, хората само си мислят, че смъртта идва изведнъж. Смъртта настъпва всеки ден именно по този начин. Нашите тела умират ден подир ден - така умираме и ние самите с тях.
Всъщност хората се тъпчат с месо, защото това им помага да подтиснат агресията, която се насъбира все повече и повече вътре в тях, причинена от несъгласието с това, което се случва в средата, в която живеят, и съответно с това, което се случва вътре в самите тях. Същото това несъгласие води до състоянието, в което са изпаднали днешните хора заради прекалена консумация не само на месо, но и на всичко, което им попадне. Затова и живеем в хиперактивно общество на безумни консуматори. Трудният казус е, че и новородените деца няма как да станат други. Защото след като си се родил в среда от заблатени или пресъхнали индивиди и хора, не е лесно ти самият да станеш нещо друго, освен блато или пресъхнало езеро. За да може човек да се измъкне от този наследствен капан, са нужни много желание, воля, търпение и разбира се, никак не е за подценяване думичката късмет.
В основата на процесите за започване на заблатяване и пресушаване на планинското езеро са мислите и емоциите на хората, произтичащи от социалната среда в която те съществуват.
Тук е мястото да споделя, че поради уникалността на човешкото тяло, в един и същи момент една част от тялото може да бъде заблатена, а друга пресушена. На това аз казвам двустранен дисбаланс. Дисбалансът може да бъде най-различен - едностранен, двустранен, тристранен и т.н., но това пак ще е тема на други публикации, когато им дойде времето.
Накрая мога да ви кажа само, че има четири основни етапа, през които индивидът е необходимо да се опита да премине, ако желае нещо да осъзнае по тази тема. С една малка уговорка, всеки един е различен и уникален и за това тези етапи ще бъдат различни за всеки един. Може да са четири, но може да са повече или по-малко.
Сега ще ги разделя на четири: първият е да не ядеш месо три месеца, след това шест, девет и накрая една година. Ако не си бил с много голямо заблатяване, ще си разбрал какво съм се опитвал да обясня.
А сега за тези, които не ядят месо, но не са наясно с процесите на поддържане на микрофауната в езерото. Това, че не ядете месо е добре, макар че не е сигурно за някои от вас дали не е по-добре да ядете... Тъй като именно за вас се отнася термина пресъхнало езеро. Но тъй като тук става въпрос за месоядци, ще има друга тема за вегетарианци и вегани.
За да завърша, само ще кажа, че и за тези, които са се превърнали в блато, както и за тези, които са пресъхнало езеро, пътят до чистото езеро, през което тече живота, е един и същ.
Ще я използвам и в други публикации от различно естество, защото лично на мен ми дава възможност да изразя най-лесно това, което желая да обясня. Също така видях, че за хората е много лесно да възприемат какво им казвам, когато обяснявам за функционирането на човешкото тяло.
Започвам с блатото: Който не е виждал блато и не е седял край него, ако има желание, да намери някое и да поседи, гледайки навътре. При късмет може да види какво се случва вътре в самия него. Към настоящия момент по-голямата част от хората в света и основно в западния свят са в такова състояние.
Точно това е състоянието, до което се достига, благодарение на консумацията на месо. Има хора, които не могат да не ядат месо и такива, които така си мислят. Защото консумацията на месо е свързана с еволюцията на индивида, за която ще стане дума в специална публикация.
Всъщност яденето на месо зависи от нивото на съзнание, което индивида притежава.
Тъй като човешкият организъм с развитието на еволюцията става все по непригоден да усвоява месото, то започва да се наслагва като шлака в отделната клетка, което води до нейното замърсяване - идва и най-пагубното за нея и целия организъм, сменя се честотата на нейното трептене.
Казано с други думи, променя се трептенето както на отделната клетка, така и на целия организъм. Това е и първия етап на заблатяването, след което започва допълнителното замърсяване с какво ли не - храни, лекарства, алкохол и т.н.. На първо място, пак с месото, защото някога хората са яли изключително чисто месо в много малки количества за баланс. В настоящия момент голяма част от месото, което се предлага за консумация, първо е на възраст по-голяма, от тези, които го консумират, второ - пълно е с всякакви антибиотици и анаболи, пестициди и хебрициди и разбира се, за десерт, вече е с гмо разклонения.
До един момент отделната клетка и тялото издържат и след това се сриват. И започват циклите на най-различни болести. Също така се получава промяна и в емоционалните състояния на индивида, както и най-пагубното за него, започва да не отразява правилно реалността или заобикалящата го действителност.
Получава се натравяне на организма и в същото това време, зависимост от това натравяне.
И идва моментът в който много хора казват:" Ако не ям месо, не мога да се наям..."
Истината е, че заблатената територия има нужда от тази отрова, която се е получила вътре в организма или по-точно всякаквите микроорганизми, които създават блатото. Балансът е нарушен и красивото и чисто планинско езеро е започнало да се превръща в блато. Нарушава се екосредата на организма и всичко започва да умира постепенно, хората само си мислят, че смъртта идва изведнъж. Смъртта настъпва всеки ден именно по този начин. Нашите тела умират ден подир ден - така умираме и ние самите с тях.
Всъщност хората се тъпчат с месо, защото това им помага да подтиснат агресията, която се насъбира все повече и повече вътре в тях, причинена от несъгласието с това, което се случва в средата, в която живеят, и съответно с това, което се случва вътре в самите тях. Същото това несъгласие води до състоянието, в което са изпаднали днешните хора заради прекалена консумация не само на месо, но и на всичко, което им попадне. Затова и живеем в хиперактивно общество на безумни консуматори. Трудният казус е, че и новородените деца няма как да станат други. Защото след като си се родил в среда от заблатени или пресъхнали индивиди и хора, не е лесно ти самият да станеш нещо друго, освен блато или пресъхнало езеро. За да може човек да се измъкне от този наследствен капан, са нужни много желание, воля, търпение и разбира се, никак не е за подценяване думичката късмет.
В основата на процесите за започване на заблатяване и пресушаване на планинското езеро са мислите и емоциите на хората, произтичащи от социалната среда в която те съществуват.
Тук е мястото да споделя, че поради уникалността на човешкото тяло, в един и същи момент една част от тялото може да бъде заблатена, а друга пресушена. На това аз казвам двустранен дисбаланс. Дисбалансът може да бъде най-различен - едностранен, двустранен, тристранен и т.н., но това пак ще е тема на други публикации, когато им дойде времето.
Накрая мога да ви кажа само, че има четири основни етапа, през които индивидът е необходимо да се опита да премине, ако желае нещо да осъзнае по тази тема. С една малка уговорка, всеки един е различен и уникален и за това тези етапи ще бъдат различни за всеки един. Може да са четири, но може да са повече или по-малко.
Сега ще ги разделя на четири: първият е да не ядеш месо три месеца, след това шест, девет и накрая една година. Ако не си бил с много голямо заблатяване, ще си разбрал какво съм се опитвал да обясня.
А сега за тези, които не ядят месо, но не са наясно с процесите на поддържане на микрофауната в езерото. Това, че не ядете месо е добре, макар че не е сигурно за някои от вас дали не е по-добре да ядете... Тъй като именно за вас се отнася термина пресъхнало езеро. Но тъй като тук става въпрос за месоядци, ще има друга тема за вегетарианци и вегани.
За да завърша, само ще кажа, че и за тези, които са се превърнали в блато, както и за тези, които са пресъхнало езеро, пътят до чистото езеро, през което тече живота, е един и същ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар