Перфектните Измамници

Скъпи приятелю - поданико, гражданино, другарю и разбира се мирянино.
Темата днес ще бъде за политиците, техните партии и техните акционери - наречени избиратели, и също така за поповете, техните религии и техните акционери - наречени миряни.

Или нещо като тука има - тука нема. Ако не знаеш какво е това - това е една игра, която се играе основно в района на Кирковския пазар, Централна гара и покрай някои спирки и подлези из София.
На подобни места се играе и на територията на цялата страна. Характерното за тази игра е, че печелят само поставени лица, обикновено едно или две, всички останали, които участват, губят. В момента на разкритие на измамата участниците хукват на различни посоки. Разбира се, те предварително са опознали района, който не случайно е избран. Много важно условие е да е удобен за бързо изнасяне и отърване от евентуални преследвачи. Ако случайно някой от участниците бъде заловен, той е категоричен, че не познава никого и че съвсем случайно е бил там. Като го попитат, защо е бягал, той отговаря: " Чух, че някой извика, бягайте, полиция, и аз се паникъосах и хукнах, това е и аз не знам какво се случи."
В действителност това е и задачата на един от участниците - усети ли, че става напечено, подава гореописания сигнал, след което те хукват и се събират на определено от тях място, ако всичко е ок.                                                                                                                                                                            
Ще подходя по малко по-различен начин. Вместо тука има - тука нема ще ви предложа да откриете приликите и разликите в по-долу предложения текст, имаше и продължава да има такива рубрики по вестниците и списанията...

Започвам!
Събира се малка група от хора, всичко е случайно, разбира се, всичко е в името на доброто и в името на хората. Но тази малка група от хора никога не споделя нищо с никого от участниците оттук насетне. След което се събира по-голям кръг от хора, още малко по-голям и се почва едно търчане из цялата страна. Разбира се, важно е да намерим най-добрите, най-кадърните, а бе изобщо, най-, най-, най-... И аз незнам какво най...


Та като съберем тези най, сме готови да учредим партията и разбира се, я учредяваме. И започваме от тези най да търсим най за съответния регион, разбира се, демократично. При малко по-голяма наблюдателност, може да се разбере, че този най за всеки един регион отдавна вече е там и очаква само да бъде открит, защото някой предварително му е наредил или го е насочил да се запише там и да очаква неговото избиране за най.
Няма как да не бъде избран този най, ако се случи случайно да не се получи правилната композиция, не е болка за умиране, остава за малко по късен етап, няма сега да слагаме прът в колелото, я. Всъщност даже понякога може и да се избере някой, на който не е било наредено или не е бил насочен, но в действителност да става, така че, няма голям проблем, той така или иначе няма да получава информацията. Стиковаме нещата и се подготвяме за най-важното, изборите, няма значение точно за кои, тъй като и за там отдавна са избрани най.

Идва и най-сублимният момент, избирателните листи, процесът е строго демократичен, отдавна вече са избрани най, но разбира се, е необходимо да ги впишем в листите.
Тук вече постановката е вижте сега, тези, които ще влязат в парламента, трябва да са професионалисти, да могат да контактуват и говорят пред хора, а бе да са най, ние тук направихме много неща, ама това вече не го можем. Нещо като те имат гъонсура, а ние нямаме, ние имаме само сура. Както и да е, постига се съгласие и по тази тема, нали всичко е в името на хората, а и за тяхно добро, няма да се караме, я. Ако някой не е съгласен, има правото да си тръгне или да остане, нали е демокрация вече. Всеки има право на избор и мнение, ама то винаги си е за негова сметка.

Идва и денят Х, в който се определят временните земни богове. Аз съм си го кръстил малък кръг.
Кръгът на политиците и техните партии, защото неговите цикли могът да бъдат от няколко месечни до няколко годишни, в зависимост какви земни богове избираме и разбира се, за коя територия или географска ширина. Защото на определени територии и географски ширини тази цикличност е различна в зависимост от климата.

Тук засега ще приключа с малкия кръг и ще навляза в другия, който съм си нарекъл големият кръг.

Така наречения голям кръг на поповете и техните религии. В зависимост от географските ширини и територии, те носят различни наименования, няма да ги изброявам сега. Както и няма да описвам това, което описвах до сега за малкия кръг. В този кръг всичко отдавна е разиграно, ако има някакви размествания те са незначителни.
Казано с други думи, ако някога сте влизали в казино... Там има ротативки, едноръки бандити, блек-джак, зарове и други забавления. Разбира се, и рулетка с определени места и друг начин на залагане. Тези от големия кръг отдавна са се наредили около рулетката и нямат и никакво намерение да стават от нея.
Тук цикличността се измерва в стотици години и хилядолетия. Всъщност, те не са богове, те са само представители на всевишните, отговарящи за различни територии и географски ширини.
Народа на това му вика:" От стара коза яре."

Идва ред и на акционерите, те разбира се, са едни и същи както за дружествата, наречени партии с техните надзорни съвети, управителни съвети и разбира се най-важните изпълнителните директори, така и за дружествата наречени религии, с техните надзорни съвети, управителни съвети и изпълнителни директори.

За малко ще отскоча до бизнеса и тамошните акционери, нали всички сме акционери поне у тази държава. Не знам дали помните, но имаше некаква масова, а после и касова преватизация, та всичките станахме, некви акционери. Дадоха ни некви книжки и некви бонове и казаха, че ще ни викнат на некакви събрания. После обаче казаха, че немало толкова големи зали у нашенско, та по некакъв друг начин сме щели да изразим правото си на глас. Мен лично ме викнаха веднъж у некакъв офис и ми дадоха некакви 20 лева.
Та тука некаде аз лично изгубих интересо да ме лъжат. Какво е ставало и кво става сега, не ме и интересува.

Но същественият момент е, че ни дадоха некакви хартии и ни казаха, че сме некакви. Не, че има кой знае какво значение като си некакъв акционер. Гледате какво става у Демократичната и братска Америка, изгарят само акционерите. Другите стават милионери, пътуват, кой със самолет, кой с яхта, кораби и други знайни и незнайни превозни средства. А за собственост ме е срам и да говоря, то не са квартали, градове, острови, даже някои тръгнаха да си купуват декари по Луната и Марс, че били наблизко и нямало да им отнема много време да отскочат дотам и да се връщат да видят как я караме ние, простите земляни.
А тука Българското овчарско куче нема никакъв срам, дигна целата правителствена ескадрила да снима некакъв къмпинг около некакво изкуствено езеро. А после врътнаха некое и друго кръгче над обширната ни татковина и за това харчи парите на данъкоплатеца.

Връщам се към "открийте разликите и приликите". Не знам дали сте схванали вече, но ще допоясня.
В случая с бизнеса има някакви хартийки, някакви книги и ако имаш късмет, можеш и да търсиш някаква отговорност.

В случая с партиите и религиите няма такива казуси, там имаш правото само да плащаш и да се молиш. Разликата се състои в това, че в единия случай плащаш и се молиш на земния бог. Дали той ще те чуе и ще ти отговори, е друг въпрос.
А следващия земен бог може да реши да му търси отговорност дотогава, докато му вземе всичките земни отговорности или както се договорят.

При тези, където са насядали около рулетката, е още по сложно. На тях също така имаш право само да се молиш и да плащаш, но те не носят отговорност дали всевишните богове ще те чуят и какво ще ти отговорят. Щото и те самите не контактуват с тях. Те са само техни представители или посланници.
Имат правото да си говорят каквото си искат, когато си искат и където си искат, а ти разбира се, си длъжен да си платиш и да се помолиш. А те, ако решат, може и в някой телевизионен сериал да се снимат, стига да им хареса някоя от героините.

Не знам, приятелю-поданико, какво разбра и какво ти казах, но всичко в крайна сметка си е за твоя сметка.

Защо не ям месо

публикация втора

Скъпи приятелю,

Днес ще продължа темата - по мой си начин, с мои преживявания и думи, без никакви научни термини, логика и каквото и да е друго.
Ако тази тема представлява за теб интерес на едно по-задълбочено ниво, има много хора, към които можеш да се обърнеш...
... химици,
... физици,
... геодезисти,
... философи,
.... и други болни хора...

А аз съм само един обикновен човек!

Ще направя една аналогия с триадата Блато, Планинско езеро и Пресъхнало езеро.
Ще я използвам и в други публикации от различно естество, защото лично на мен ми дава възможност да изразя най-лесно това, което желая да обясня. Също така видях, че за хората е много лесно да възприемат какво им казвам, когато обяснявам за функционирането на човешкото тяло.

Започвам с блатото: Който не е виждал блато и не е седял край него, ако има желание, да намери някое и да поседи, гледайки навътре. При късмет може да види какво се случва вътре в самия него. Към настоящия момент по-голямата част от хората в света и основно в западния свят са в такова състояние.
Точно това е състоянието, до което се достига, благодарение на консумацията на месо. Има хора,  които не могат да не ядат месо и такива, които така си мислят. Защото консумацията на месо е свързана с еволюцията на индивида, за която ще стане дума в специална публикация.
Всъщност яденето на месо зависи от нивото на съзнание, което индивида притежава.
Тъй като човешкият организъм с развитието на еволюцията става все по непригоден да усвоява месото, то започва да се наслагва като шлака в отделната клетка, което води до нейното замърсяване - идва и най-пагубното за нея и целия организъм, сменя се честотата на нейното трептене.
Казано с други думи, променя се трептенето както на отделната клетка, така и на целия организъм. Това е и първия етап на заблатяването, след което започва допълнителното замърсяване с какво ли не - храни, лекарства, алкохол и т.н.. На първо място, пак с месото, защото някога хората са яли изключително чисто месо в много малки количества за баланс. В настоящия момент голяма част от месото, което се предлага за консумация, първо е на възраст по-голяма, от тези, които го консумират, второ - пълно е с всякакви антибиотици и анаболи, пестициди и хебрициди и разбира се, за десерт, вече е с гмо разклонения.
До един момент отделната клетка и тялото издържат и след това се сриват. И започват циклите на най-различни болести. Също така се получава промяна и в емоционалните състояния на индивида, както и най-пагубното за него, започва да не отразява правилно реалността или заобикалящата го действителност.

Получава се натравяне на организма и в същото това време, зависимост от това натравяне.
И идва моментът в който много хора казват:" Ако не ям месо, не мога да се наям..."
Истината е, че заблатената територия има нужда от тази отрова, която се е получила вътре в организма или по-точно всякаквите микроорганизми, които създават блатото. Балансът е нарушен и красивото и чисто планинско езеро е започнало да се превръща в блато. Нарушава се екосредата на организма и всичко започва да умира постепенно, хората само си мислят, че смъртта идва изведнъж. Смъртта настъпва всеки ден именно по този начин. Нашите тела умират ден подир ден - така умираме и ние самите с тях.

Всъщност хората се тъпчат с месо, защото това им помага да подтиснат агресията, която се насъбира все повече и повече вътре в тях, причинена от несъгласието с това, което се случва в средата, в която живеят, и съответно с това, което се случва вътре в самите тях. Същото това несъгласие води до състоянието, в което са изпаднали днешните хора заради прекалена консумация не само на месо, но и на всичко, което им попадне. Затова и живеем в хиперактивно общество на безумни консуматори. Трудният казус е, че и новородените деца няма как да станат други. Защото след като си се родил в среда от заблатени или пресъхнали индивиди и хора, не е лесно ти самият да станеш нещо друго, освен блато или пресъхнало езеро. За да може човек да се измъкне от този наследствен капан, са нужни много желание, воля, търпение и разбира се, никак не е за подценяване думичката късмет.
В основата на процесите за започване на заблатяване и пресушаване на планинското езеро са мислите и емоциите на хората, произтичащи от социалната среда в която те съществуват.
Тук е мястото да споделя, че поради уникалността на човешкото тяло, в един и същи момент една част от тялото може да бъде заблатена, а друга пресушена. На това аз казвам двустранен дисбаланс. Дисбалансът може да бъде най-различен - едностранен, двустранен, тристранен и т.н., но това пак ще е тема на други публикации, когато им дойде времето.

Накрая мога да ви кажа само, че има четири основни етапа, през които индивидът е необходимо да се опита да премине, ако желае нещо да осъзнае по тази тема. С една малка уговорка, всеки един е различен и уникален и за това тези етапи ще бъдат различни за всеки един. Може да са четири, но може да са повече или по-малко.
Сега ще ги разделя на четири: първият е да не ядеш месо три месеца, след това шест, девет и накрая една година. Ако не си бил с много голямо заблатяване, ще си разбрал какво съм се опитвал да обясня.

А сега за тези, които не ядят месо, но не са наясно с процесите на поддържане на микрофауната в езерото. Това, че не ядете месо е добре, макар че не е сигурно за някои от вас дали не е по-добре да ядете... Тъй като именно за вас се отнася термина пресъхнало езеро. Но тъй като тук става въпрос за месоядци, ще има друга тема за вегетарианци и вегани.

За да завърша, само ще кажа, че и за тези, които са се превърнали в блато, както и за тези, които са пресъхнало езеро, пътят до чистото езеро, през което тече живота, е един и същ.





   

Защо не ям месо

публикация първа

Скъпи приятелю,

Не ям месо, не защото

• обичам животните,
• съм вегетарианец или веган,
• или пък болен от някаква друга болест...

... а защото обичам себе си, но ми бяха нужни много години да го осъзная.

Също така е важно да се случи по естествен път, демек ненасилствено - нито от някой друг, нито от теб самия, както се получи при мен.
Защото когато си спрял месото по насилствен начин не ти остава нищо друго, освен да станеш гневен веган или военен веган, това са термини, които самите вегани използват за себе си, че даже се и гордеят с това. Но всъщност, за да убива и да яде човек месо, това означава, че в него има някаква скрита или по-точно неосъзната агресия. Когато спре да яде месо, тази агресия избива в нещо друго.
Това ще обясня в друга публикация, по мой си начин и с мой си думи, сега ще се върна към тази тема - защо не ям месо.

Принципно, аз не съм бил и голям месоядец.
Ще ви споделя как спрях да ям колбаси: В началото на деведесетте години учех в чужбина и пътувах често между България и страната в която учех. Така че, бях си в София за няколко дни. Понеже не пазарувах, ядях каквото "нашите" са купили. Та, седнал съм аз и ям някакви неща и кремвирши, а ние имахме куче, казваше се Рики. Та гледа ме Той, всеки който е имал куче, знае как те гледат, когато се храниш. Но ние не му давахме да яде, освен когато си му е времето за хранене.
Все пак аз реших да му дам кремвирш, подадох му едно парче, а той някак си го изпусна, което не беше характерно за него. След това го помириса, погледна ме в очите, обърна се и си тръгна.
Останах с отворена уста, та от тогава и не ям колбаси.
Така че, от този момент нататък, ако ядях месо, гледах да е хубаво и прясно - когато ядях, защото не беше много често.
По-интересното за мен беше, че аз основно имах желание да ям по време на постите, великденските и коледните, някак си все по това време ми се дояждаше. И винаги се намираше някой, който да ми дава акъл, че било пости и не се ядяло месо. Пък аз му казвах да си гледа работата, че ще ям каквото си искам и когато си искам... В един момент се усетих, че това е някакъв протест, свързан с религията. След като спрях да ям месо и минаха някоя и друга година, разбрах защо е бил този протест и че наистина е свързан с религията, но затова ще стане въпрос в други публикации на тема религия.

Та минаваха годините и една сутрин, преди изгрева на слънцето, се намерих на летището в Мумбай, Индия.
От една страна, много влажно и миризливо - от друга, невероятна екзотика...  Беше сутринта на 08 януари 2005 г.
Преди обяд бях в Пуна, друг град в Индия, където има един център за който бях тръгнал, но всъщност не знаех къде отивам. За този център се говорят какви ли не неща. Искам само да ви кажа, че всичко, каквото сте чули, или не сте чули за него, е вярно.
На другата сутрин, 09 януари 2005 г. се събудих и някак си отвътре ми дойде, че не желая повече да ям месо. А че не е естетично да се ядат трупове, е тема на друг разговор.

Към днешна дата мога само да кажа, че е необходимо всеки сам да осъзнае, дали желае да яде или да не яде месо, така както и аз самият не знам дали бих ял или не ял месо. Също така имаше един период през месец юни на 2008 г., когато за няколко дни ядох малко месо, разбрах защо ядох, научих, каквото научих, и знам, че към настоящия момент не желая да ям месо.